* * *

Стоя пред листа празен,

и искам да му споделя.

Да му кажа за живота ми напразен,

за моята постеля.

Че няма на кой мъката си да изкажа 

в няколко пасажа.

Как се влюбих и обичам безрезервно,

най-грешния човек.

Лъжите му преглъщам всекидневно

и деня превръща се във век.

Как го гледат моите очи, 

а неговият поглед все мълчи и мълчи.

…

Разказах всичко на листа бял,

а после смачках го и хвърлих го без жал.

Никой да не разбере

на мен душата ми какво дере...