14 сент. 2013 г., 19:54

* * *

494 2 0

Стоя пред листа празен,

и искам да му споделя.

Да му кажа за живота ми напразен,

за моята постеля.

Че няма на кой мъката си да изкажа 

в няколко пасажа.

Как се влюбих и обичам безрезервно,

най-грешния човек.

Лъжите му преглъщам всекидневно

и деня превръща се във век.

Как го гледат моите очи, 

а неговият поглед все мълчи и мълчи.

Разказах всичко на листа бял,

а после смачках го и хвърлих го без жал.

Никой да не разбере

на мен душата ми какво дере...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гергана Джамова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...