3 jun 2009, 17:21

***

  Poesía
608 0 0

Какво да правя със живота си?

Отвсякъде отритнат и презрян.

Защо и аз не мога като другите

да живея като във роман?

 

Обърна ли глава назад,

аз виждам - пътят ми със тръни е постлан.

Каква орисница ме е орисала?

На коя душа изплащам тежък дан?

 

Старая се с усмивка да посрещам ударите,

но, повярвайте ми, много трудно е това.

Сега изплаквам тук сърцето си,

дано да ми олекне от това.

 

п.п.  Моля за извинение за това стихотворение,

 знам, че много хора са така, но...

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Звезделина Василева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...