3 июн. 2009 г., 17:21

***

609 0 0

Какво да правя със живота си?

Отвсякъде отритнат и презрян.

Защо и аз не мога като другите

да живея като във роман?

 

Обърна ли глава назад,

аз виждам - пътят ми със тръни е постлан.

Каква орисница ме е орисала?

На коя душа изплащам тежък дан?

 

Старая се с усмивка да посрещам ударите,

но, повярвайте ми, много трудно е това.

Сега изплаквам тук сърцето си,

дано да ми олекне от това.

 

п.п.  Моля за извинение за това стихотворение,

 знам, че много хора са така, но...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...