3 июн. 2009 г., 17:21

***

607 0 0

Какво да правя със живота си?

Отвсякъде отритнат и презрян.

Защо и аз не мога като другите

да живея като във роман?

 

Обърна ли глава назад,

аз виждам - пътят ми със тръни е постлан.

Каква орисница ме е орисала?

На коя душа изплащам тежък дан?

 

Старая се с усмивка да посрещам ударите,

но, повярвайте ми, много трудно е това.

Сега изплаквам тук сърцето си,

дано да ми олекне от това.

 

п.п.  Моля за извинение за това стихотворение,

 знам, че много хора са така, но...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Звезделина Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...