jaronvrachan (Георги Георгиев)
15 0
15 oct 2011, 19:48

... 

  Poesía » De amor
445 0 5

Казват, че е тежко да си сам.
Още по-тежко е да си обречен.
Да се влачиш без диря някъде там,
дето краят ту е близък, ту далечен.

 

Не знам дали ще си вечно до мен
или търсиш едно хубаво лято.
Ще отлетиш като птица - отхвърлила плен,
щом есен подгони първото ято.

 

Аз пак те обичам и пак ме боли,
че всяка надежда е плод на заблуда.
Сега чакам през юни сняг да вали,
не горя в жарта, а се мъча в простуда.

 

А знаеш ли, че горчиво море
точно сега ми облива очите?
И ако някога приливът спре,
какво да върна - нощите или дните?

 

И на кого да даря нежността?
Или вятърът да я разпилява?
Аз не искам да тъна в прахта-
бих умрял за цветя, не за плява.

© Георги Георгиев Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Браво! Хубава мелодия! Бих ти предложил и заглавие: Цвете, посред зима.
    Зем.
  • Страхотно е!
    Чувствено и дълбоко откровение от едно истински влюбено сърце!
    Поздравления!!!
  • Поздравления за хубавият стих!
  • В това стихотворение ВЕЧЕ има попадения (прочетох почти всички други, хареса ми опитът с диалекта, примесен с "тарикатски" език). Усешам, че имаш доста добро абстрактно мислене, и може би склонност към поетично изразяване. Мисля да поразгледам бъдещите ти работи, ако ги представиш. Надежди и успехи!
  • Браво!Талантливо младо поколение идва!Много хубаво стихотворение!
Propuestas
: ??:??