* * *

3 oct 2016, 17:33

Poesía

385 1 0

Разцепвам небето на две,
разрушавам бентове.
Разтърсвам планини,
наводнявам долини.
Викът ми - излязал от кошмар,
невъзможно, страшно стар.
Кръв плиска мократа земя,
и продължавам да пищя.
Черен огън в сърцето ми бушува,
светът около мен се преобръща.
Всичко живо мре,
"Боже, нека спре!" ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

* * *

Искате да прочетете повече?

Propuestas