14 ene 2009, 8:55

* * *

  Poesía
834 0 5

  Винаги предавана,
              оплювана, забравяна,
              в този живот е сама.
              Откривана във злото,
              забравена в доброто,
              с бяла и черна душа.

              Винаги разплакана,
              винаги разкаяна
              за постъпките си в чуждите очи.
              Винаги порицавана,
              винаги наранявана
              от любовта на грешните души.

              Търсеща щастието,
              готова за препятствията,
              чакаща навярно любовта.
              От чакане проплакала
              и в сълзи се удавила,
              лежи под грешната земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николет Детелинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...