14 ene 2009, 8:55

* * *

  Poesía
833 0 5

  Винаги предавана,
              оплювана, забравяна,
              в този живот е сама.
              Откривана във злото,
              забравена в доброто,
              с бяла и черна душа.

              Винаги разплакана,
              винаги разкаяна
              за постъпките си в чуждите очи.
              Винаги порицавана,
              винаги наранявана
              от любовта на грешните души.

              Търсеща щастието,
              готова за препятствията,
              чакаща навярно любовта.
              От чакане проплакала
              и в сълзи се удавила,
              лежи под грешната земя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Николет Детелинова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...