14 ene 2009, 8:55

* * * 

  Poesía
634 0 5

  Винаги предавана,
              оплювана, забравяна,
              в този живот е сама.
              Откривана във злото,
              забравена в доброто,
              с бяла и черна душа.

              Винаги разплакана,
              винаги разкаяна
              за постъпките си в чуждите очи.
              Винаги порицавана,
              винаги наранявана
              от любовта на грешните души.

              Търсеща щастието,
              готова за препятствията,
              чакаща навярно любовта.
              От чакане проплакала
              и в сълзи се удавила,
              лежи под грешната земя.

© Николет Детелинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??