Винаги предавана,
оплювана, забравяна,
в този живот е сама.
Откривана във злото,
забравена в доброто,
с бяла и черна душа.
Винаги разплакана,
винаги разкаяна
за постъпките си в чуждите очи.
Винаги порицавана,
винаги наранявана
от любовта на грешните души.
Търсеща щастието,
готова за препятствията,
чакаща навярно любовта.
От чакане проплакала
и в сълзи се удавила,
лежи под грешната земя.
© Николет Детелинова Todos los derechos reservados