14 янв. 2009 г., 08:55

* * *

837 0 5

  Винаги предавана,
              оплювана, забравяна,
              в този живот е сама.
              Откривана във злото,
              забравена в доброто,
              с бяла и черна душа.

              Винаги разплакана,
              винаги разкаяна
              за постъпките си в чуждите очи.
              Винаги порицавана,
              винаги наранявана
              от любовта на грешните души.

              Търсеща щастието,
              готова за препятствията,
              чакаща навярно любовта.
              От чакане проплакала
              и в сълзи се удавила,
              лежи под грешната земя.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Николет Детелинова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...