14.01.2009 г., 8:55

* * *

838 0 5

  Винаги предавана,
              оплювана, забравяна,
              в този живот е сама.
              Откривана във злото,
              забравена в доброто,
              с бяла и черна душа.

              Винаги разплакана,
              винаги разкаяна
              за постъпките си в чуждите очи.
              Винаги порицавана,
              винаги наранявана
              от любовта на грешните души.

              Търсеща щастието,
              готова за препятствията,
              чакаща навярно любовта.
              От чакане проплакала
              и в сълзи се удавила,
              лежи под грешната земя.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Николет Детелинова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...