* * *
За мен ти си нежно цвете,
вълна, разбита в пясъка,
слънце, огряващо зелените хълмове,
дъжд, капещ върху устните
и стичащ се по тялото,
гръм отекващ в сърцето,
неизгасваща светкавица,
дъга, разляла се по обширния простор.
Болка, спираща дъха
и оставяща дупка в сърцето,
птица, разтваряща крилете си
и молеща се за последен миг живот,
въздишка, заседнала в гръдта ми
и до непоносима болка,
измъчваща ме.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Галя Георгиева Todos los derechos reservados
