Nov 8, 2008, 11:30 PM

* * *

  Poetry » Love
801 0 1

За мен ти си нежно цвете,

вълна, разбита в пясъка,

слънце, огряващо зелените хълмове,

дъжд, капещ върху устните

и стичащ се по тялото,

гръм отекващ в сърцето,

неизгасваща светкавица,

дъга, разляла се по обширния простор.

Болка, спираща дъха

и оставяща дупка в сърцето,

птица, разтваряща крилете си

и молеща се за последен миг живот,

въздишка, заседнала в гръдта ми

и до непоносима болка,

измъчваща ме.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Галя Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...