8 нояб. 2008 г., 23:30

* * *

804 0 1

За мен ти си нежно цвете,

вълна, разбита в пясъка,

слънце, огряващо зелените хълмове,

дъжд, капещ върху устните

и стичащ се по тялото,

гръм отекващ в сърцето,

неизгасваща светкавица,

дъга, разляла се по обширния простор.

Болка, спираща дъха

и оставяща дупка в сърцето,

птица, разтваряща крилете си

и молеща се за последен миг живот,

въздишка, заседнала в гръдта ми

и до непоносима болка,

измъчваща ме.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Галя Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...