* * *
Кръстосал съм крака,
мислейки за твойта красота,
държа химикал в ръка
и пиша за теб слова.
Знам, свърши всичко между нас,
но само твоето име повтарям,
мисля за теб като за елмаз
и само за теб сърцето си отварям.
Иде ми колко те обичам да крещя,
да го чуе цял света,
но зная ще те нараня,
за това кротко си мълча.
Когато трябваше да ти се извиня,
аз показах самолюбие,
ето ме сега - пълзя
вече седмо пълнолуние.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Иван Батев Todos los derechos reservados
