* * *
Кръстосал съм крака,
мислейки за твойта красота,
държа химикал в ръка
и пиша за теб слова.
Знам, свърши всичко между нас,
но само твоето име повтарям,
мисля за теб като за елмаз
и само за теб сърцето си отварям.
Иде ми колко те обичам да крещя,
да го чуе цял света,
но зная ще те нараня,
за това кротко си мълча.
Когато трябваше да ти се извиня,
аз показах самолюбие,
ето ме сега - пълзя
вече седмо пълнолуние.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Батев Всички права запазени
