Oct 18, 2008, 7:18 PM

* * *

  Poetry » Love
1.5K 0 3

Кръстосал съм крака,

мислейки за твойта красота,

държа химикал в ръка

и пиша за теб слова.

Знам, свърши всичко между нас,

но само твоето име повтарям,

мисля за теб като за елмаз

и само за теб сърцето си отварям.

Иде ми колко те обичам да крещя,

да го чуе цял света,

но зная ще те нараня,

за това кротко си мълча.

Когато трябваше да ти се извиня,

аз показах самолюбие,

ето ме сега - пълзя

вече седмо пълнолуние.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Иван Батев All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...