5 may 2010, 10:31

  Poesía
761 0 2

Пореден ден без теб...


Затворен съм в сива стая,
телефонът ми заглъхнал
отново не звъни...

Пред моя поглед,
моята присъда – часовникът
със спрелите стрелки... 

Липсваш ми!

© Ноно Якимов Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Клара, да, това е моята история ...несподелената любов или най-точно болка от една утопична моя мечтица ... Болката от изговорените думи.. и
    тяхната присъда..
  • В толкова малко думи,толкова много болка...Това твоята история ли е?Нещастна любов?
Propuestas
: ??:??