May 5, 2010, 10:31 AM

3

Poetry

1.1K 0 2

Пореден ден без теб...

Затворен съм в сива стая,
телефонът ми заглъхнал
отново не звъни...

Пред моя поглед,
моята присъда – часовникът
със спрелите стрелки...

Липсваш ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nos7radam (Ноно Якимов)

Клара, да, това е моята история ...несподелената любов или най-точно болка от една утопична моя мечтица ... Болката от изговорените думи.. и
тяхната присъда..

2010-05-08T23:43:52+03:00
klara (Клара)

В толкова малко думи,толкова много болка...Това твоята история ли е?Нещастна любов?

2010-05-07T21:46:18+03:00

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0