May 5, 2010, 10:31 AM

3

Poetry

1.1K 0 2

Пореден ден без теб...

Затворен съм в сива стая,
телефонът ми заглъхнал
отново не звъни...

Пред моя поглед,
моята присъда – часовникът
със спрелите стрелки...

Липсваш ми!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nos7radam (Ноно Якимов)

Клара, да, това е моята история ...несподелената любов или най-точно болка от една утопична моя мечтица ... Болката от изговорените думи.. и
тяхната присъда..

2010-05-08T23:43:52+03:00
klara (Клара)

В толкова малко думи,толкова много болка...Това твоята история ли е?Нещастна любов?

2010-05-07T21:46:18+03:00

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0