5.05.2010 г., 10:31

3

1.1K 0 2

Пореден ден без теб...


Затворен съм в сива стая,
телефонът ми заглъхнал
отново не звъни...

Пред моя поглед,
моята присъда – часовникът
със спрелите стрелки... 

Липсваш ми!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ноно Якимов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Клара, да, това е моята история ...несподелената любов или най-точно болка от една утопична моя мечтица ... Болката от изговорените думи.. и
    тяхната присъда..
  • В толкова малко думи,толкова много болка...Това твоята история ли е?Нещастна любов?

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...