3 mar 2011, 12:15

3 март

  Poesía » Civil
2.1K 0 5



3 МАРТ

 

 

Щеше да е грехота на този ден

да възпявам свободата,

когато със вериги съм обременен

и с несити братя.

 

Щеше да е грехота на този ден

да не запаля свещ във храма

в памет на погиналите не само зарад мен

и не заради хляба само,

 

а за нещо по-голямо като свобода,

като полет в безкрайно небе.

Ако весел и усмихнат бях. То затова

щеше да е грехота на този ден.

 

Щастлив съм, че го нося и го знам

и че свеждам поглед към земята ням.

 

                                                         03.03.11г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...