3 mar 2011, 12:15

3 март

  Poesía » Civil
2.2K 0 5



3 МАРТ

 

 

Щеше да е грехота на този ден

да възпявам свободата,

когато със вериги съм обременен

и с несити братя.

 

Щеше да е грехота на този ден

да не запаля свещ във храма

в памет на погиналите не само зарад мен

и не заради хляба само,

 

а за нещо по-голямо като свобода,

като полет в безкрайно небе.

Ако весел и усмихнат бях. То затова

щеше да е грехота на този ден.

 

Щастлив съм, че го нося и го знам

и че свеждам поглед към земята ням.

 

                                                         03.03.11г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...