3 mar 2011, 12:15

3 март

  Poesía » Civil
2.2K 0 5



3 МАРТ

 

 

Щеше да е грехота на този ден

да възпявам свободата,

когато със вериги съм обременен

и с несити братя.

 

Щеше да е грехота на този ден

да не запаля свещ във храма

в памет на погиналите не само зарад мен

и не заради хляба само,

 

а за нещо по-голямо като свобода,

като полет в безкрайно небе.

Ако весел и усмихнат бях. То затова

щеше да е грехота на този ден.

 

Щастлив съм, че го нося и го знам

и че свеждам поглед към земята ням.

 

                                                         03.03.11г

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Веселинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...