3 МАРТ
Щеше да е грехота на този ден
да възпявам свободата,
когато със вериги съм обременен
и с несити братя.
Щеше да е грехота на този ден
да не запаля свещ във храма
в памет на погиналите не само зарад мен
и не заради хляба само,
а за нещо по-голямо като свобода,
като полет в безкрайно небе.
Ако весел и усмихнат бях. То затова
щеше да е грехота на този ден.
Щастлив съм, че го нося и го знам
и че свеждам поглед към земята ням.
03.03.11г
© Ангел Веселинов All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
