3.03.2011 г., 12:15

3 март

2.1K 0 5



3 МАРТ

 

 

Щеше да е грехота на този ден

да възпявам свободата,

когато със вериги съм обременен

и с несити братя.

 

Щеше да е грехота на този ден

да не запаля свещ във храма

в памет на погиналите не само зарад мен

и не заради хляба само,

 

а за нещо по-голямо като свобода,

като полет в безкрайно небе.

Ако весел и усмихнат бях. То затова

щеше да е грехота на този ден.

 

Щастлив съм, че го нося и го знам

и че свеждам поглед към земята ням.

 

                                                         03.03.11г

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....