3.03.2011 г., 12:15

3 март

2.2K 0 5



3 МАРТ

 

 

Щеше да е грехота на този ден

да възпявам свободата,

когато със вериги съм обременен

и с несити братя.

 

Щеше да е грехота на този ден

да не запаля свещ във храма

в памет на погиналите не само зарад мен

и не заради хляба само,

 

а за нещо по-голямо като свобода,

като полет в безкрайно небе.

Ако весел и усмихнат бях. То затова

щеше да е грехота на този ден.

 

Щастлив съм, че го нося и го знам

и че свеждам поглед към земята ням.

 

                                                         03.03.11г

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Веселинов Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...