Това съм аз.
Дори и да е малко странно,
все пак съм аз,
защото огледалото го казва.
А дали съм?
***
Пътеката
е ясно означена.
Дотам,
където се разделя
на две.
***
Часовникът, ми казаха,
не се навива и не се сверява.
Някакси удобно.
Изглежда, че, оттук нататък,
не аз, а някой друг ще движи времето.
© Наследник на Куфара Todos los derechos reservados
Поздрав от Шкафа(ненаследник и без наследници)