Това съм аз.
Дори и да е малко странно,
все пак съм аз,
защото огледалото го казва.
А дали съм?
***
Пътеката
е ясно означена.
Дотам,
където се разделя
на две.
***
Часовникът, ми казаха,
не се навива и не се сверява.
Някакси удобно.
Изглежда, че, оттук нататък,
не аз, а някой друг ще движи времето.
© Наследник на Куфара All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
