30.07.1999

Poesía

780 0 1

На Румяна Тодорова

  Дето си няма Гергана
  миличка МАЙКА и татко,
  мъката да си изкаже
  на сърце да и олекне.

Безмилостен вятър прекърши
току що започнала песен.
Душата без време потърси
в тих пристан покоя си вечен.

Последно дихание в здрача
събуди задрямали струни.
Започнаха сякаш да плачат,
да вият от мъка без думи.

В очите и гаснат мъниста,
усмивката – перлен разкош.
Косата тъй дълга и чиста
разстели над нея най-черната нощ.

Върни се, върни се, Румяна,
във нашия свят остани!
Косата, от слънце огряна,
над нас със любов разпръсни...

28.06.2000 год.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0