На Румяна Тодорова

  Дето си няма Гергана
  миличка МАЙКА и татко,
  мъката да си изкаже
  на сърце да и олекне.

Безмилостен вятър прекърши
току що започнала песен.
Душата без време потърси
в тих пристан покоя си вечен.

Последно дихание в здрача
събуди задрямали струни.
Започнаха сякаш да плачат,
да вият от мъка без думи.

В очите и гаснат мъниста,
усмивката – перлен разкош.
Косата тъй дълга и чиста
разстели над нея най-черната нощ.

Върни се, върни се, Румяна,
във нашия свят остани!
Косата, от слънце огряна,
над нас със любов разпръсни...

28.06.2000 год.