30.07.1999
776
0
1
На Румяна Тодорова
Дето си няма Гергана
миличка МАЙКА и татко,
мъката да си изкаже
на сърце да и олекне.
Безмилостен вятър прекърши
току що започнала песен.
Душата без време потърси
в тих пристан покоя си вечен.
Последно дихание в здрача
събуди задрямали струни.
Започнаха сякаш да плачат,
да вият от мъка без думи.
В очите и гаснат мъниста,
усмивката – перлен разкош.
Косата тъй дълга и чиста
разстели над нея най-черната нощ.
Върни се, върни се, Румяна,
във нашия свят остани!
Косата, от слънце огряна,
над нас със любов разпръсни...
28.06.2000 год.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мери Попинз Всички права запазени
