30.07.1999
779
0
1
На Румяна Тодорова
Дето си няма Гергана
миличка МАЙКА и татко,
мъката да си изкаже
на сърце да и олекне.
Безмилостен вятър прекърши
току що започнала песен.
Душата без време потърси
в тих пристан покоя си вечен.
Последно дихание в здрача
събуди задрямали струни.
Започнаха сякаш да плачат,
да вият от мъка без думи.
В очите и гаснат мъниста,
усмивката – перлен разкош.
Косата тъй дълга и чиста
разстели над нея най-черната нощ.
Върни се, върни се, Румяна,
във нашия свят остани!
Косата, от слънце огряна,
над нас със любов разпръсни...
28.06.2000 год.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мери Попинз Все права защищены
