в купата с измити плодове
с оплетени ръце
по двойки
или необвързани
стоят тридесет тъмни череши
които
с нетърпение и страх очакват
да споделят една вълнуваща съдба —
целувка с жадните му устни
след кървавия сочен бой
остават
капчици по светлата му кожа
изтръгнати сърца-костилки
и дръжките които тя
превръща в панделка
с две палави маневри на езика
лято е в очите ù
море в душата необятно
тихият му глас е ласка
а по вените на времето приижда дъжд
от мокри сънища и топли длани
и нека да вали и да не спира
аз съм ненаситна на любов
© Пепър Формаджи Todos los derechos reservados
Напоследък все по-рядко ми харесва нещо, но този стих го усетих и... видях.
Радост си ми тиии, Пепърче
(ненаситница такава :P )