19.06.2014 г., 23:21

30 череши и лято в костилка

1.2K 0 3

 

 

в купата с измити плодове
с оплетени ръце
по двойки
или необвързани
стоят тридесет тъмни череши
които
с нетърпение и страх очакват
да споделят една вълнуваща съдба —
целувка с жадните му устни

 

след кървавия сочен бой
остават
капчици по светлата му кожа
изтръгнати сърца-костилки
и дръжките които тя
превръща в панделка
с две палави маневри на езика

 

лято е в очите ù
море в душата необятно
тихият му глас е ласка
а по вените на времето приижда дъжд
от мокри сънища и топли длани

 

и нека да вали и да не спира
аз съм ненаситна на любов

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напоително ми подейства.
    Напоследък все по-рядко ми харесва нещо, но този стих го усетих и... видях.
    Радост си ми тиии, Пепърче
    (ненаситница такава :P )
  • След втория куплет всички надежди за необвързаност изчезнаха с придошлия дъжд, Пепър!
    (за което не съм сигурна, че съжалявам)
  • Мисля, че мога да се досетя.
    Благодаря ти, Валентин.

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...