19.06.2014 г., 23:21

30 череши и лято в костилка

1.2K 0 3

 

 

в купата с измити плодове
с оплетени ръце
по двойки
или необвързани
стоят тридесет тъмни череши
които
с нетърпение и страх очакват
да споделят една вълнуваща съдба —
целувка с жадните му устни

 

след кървавия сочен бой
остават
капчици по светлата му кожа
изтръгнати сърца-костилки
и дръжките които тя
превръща в панделка
с две палави маневри на езика

 

лято е в очите ù
море в душата необятно
тихият му глас е ласка
а по вените на времето приижда дъжд
от мокри сънища и топли длани

 

и нека да вали и да не спира
аз съм ненаситна на любов

 

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепър Формаджи Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Напоително ми подейства.
    Напоследък все по-рядко ми харесва нещо, но този стих го усетих и... видях.
    Радост си ми тиии, Пепърче
    (ненаситница такава :P )
  • След втория куплет всички надежди за необвързаност изчезнаха с придошлия дъжд, Пепър!
    (за което не съм сигурна, че съжалявам)
  • Мисля, че мога да се досетя.
    Благодаря ти, Валентин.

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...