Jun 19, 2014, 11:21 PM

30 череши и лято в костилка

  Poetry » Love
1.2K 0 3

 

 

в купата с измити плодове
с оплетени ръце
по двойки
или необвързани
стоят тридесет тъмни череши
които
с нетърпение и страх очакват
да споделят една вълнуваща съдба —
целувка с жадните му устни

 

след кървавия сочен бой
остават
капчици по светлата му кожа
изтръгнати сърца-костилки
и дръжките които тя
превръща в панделка
с две палави маневри на езика

 

лято е в очите ù
море в душата необятно
тихият му глас е ласка
а по вените на времето приижда дъжд
от мокри сънища и топли длани

 

и нека да вали и да не спира
аз съм ненаситна на любов

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Пепър Формаджи All rights reserved.

Comments

Comments

  • Напоително ми подейства.
    Напоследък все по-рядко ми харесва нещо, но този стих го усетих и... видях.
    Радост си ми тиии, Пепърче
    (ненаситница такава :P )
  • След втория куплет всички надежди за необвързаност изчезнаха с придошлия дъжд, Пепър!
    (за което не съм сигурна, че съжалявам)
  • Мисля, че мога да се досетя.
    Благодаря ти, Валентин.

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...