yotovava (Валентина Йотова)
2517 21044
21 abr 2014, 11:52

31-ят сребърник 

  Poesía » Filosófica
920 0 18

Не ме предаде Юда, сам помолих           

преди разсъмване да ме целуне.             

Очите му се свлякоха надолу –                 

кръгли бяха като пълнолуние.                    

 

– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е

молбата ти да бъда грешникът,                 

подир когото ще крещи тълпата                

и ще провижда трийсет сребърника.       

 

– Така е, прокълнат, низвергнат, ничий

ще те запомни тоя свят, омраза

по стъпките ти дълго ще се стича.

Клеймото е по-страшно от проказа.

 

Ала сеячът хвърля във браздите

най-свидните за него семена.

Кълват ги често изгладнели птици,

а другите покълват в светлина.

 

Потегляй, знай – това е мойта воля.

Смирен ще дойде изгревът и ничком

аз прошката за тебе ще измоля.

Но без предателството ще съм никой.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
На Йорик Пирата
МарияДимитрова.67 (Мария Димитрова) МарияДимитрова.67
Poesía
Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...
  184  1  2 
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??