21.04.2014 г., 11:52 ч.

31-ят сребърник 

  Поезия » Философска
1037 0 17
Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна ­– безпощадна е
молбата ти да бъда грешникът,
подир когото ще крещи тълпата
и ще провижда трийсет сребърника.
– Така е, прокълнат, низвергнат, ничий
ще те запомни тоя свят, омраза
по стъпките ти дълго ще се стича.
Клеймото е по-страшно от проказа. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Сърповидно е
все още сърцето ми
и жъне луни.
Незавидно е
все тъй битието ми ...
  299 
Предложения
: ??:??