31-ят сребърник
Не ме предаде Юда, сам помолих
преди разсъмване да ме целуне.
Очите му се свлякоха надолу –
кръгли бяха като пълнолуние.
– Учителю, – прошепна – безпощадна е
молбата ти да бъда грешникът,
подир когото ще крещи тълпата
и ще провижда трийсет сребърника.
– Така е, прокълнат, низвергнат, ничий
ще те запомни тоя свят, омраза
по стъпките ти дълго ще се стича.
Клеймото е по-страшно от проказа.
Ала сеячът хвърля във браздите
най-свидните за него семена.
Кълват ги често изгладнели птици,
а другите покълват в светлина.
Потегляй, знай – това е мойта воля.
Смирен ще дойде изгревът и ничком
аз прошката за тебе ще измоля.
Но без предателството ще съм никой.
© Валентина Йотова All rights reserved.
