15 nov 2004, 10:33

32 стиха

  Poesía
1.2K 0 4

32 стиха

 

Една бяла, открадната нощ.

Една черна, подарена нощ.

Сто паднали есенни листа.

Сто посяни вечни семена.

 

Девет месеца, девет наслади.

Десет обиди и десет измами.

Безброй сълзи, една клетва.

Безброй обещания и една жертва.

 

Три години, хиляди хубави моменти.

Три гълъба, хиляди красиви надежди.

Десет години, свещенна съдба.

Десет градини, момина сълза.

 

Препускат два черни коня,

следвани от два бели коня.

Два черни коня – Съмнение и Страх.

Два бели коня – Доверие и Грях.

 

Две отровни змии, сърцето обвили са.

Две черни магии, душата отровили са.

Един враг, но десет води след себе си.

Един приятел, мислещ само за себе си.

 

Един цар, вечно ще царува.

Една душа вечно ще робува.

Седем дни и седем нощи

по седем запалени свещи.

 

Бъдещи мигове, съдбовни звезди.

Бъдещи приказки, сбъднати мечти.

Една вяра и много фалшиви.

Една любов и много лъжливи.

 

Жива легенда, бяла самодива.

Жива история беше красива.

Дълга песен, 32 стиха.

Дълга река, нежна и тиха.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Марина Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...