15 нояб. 2004 г., 10:33

32 стиха

1.2K 0 4

32 стиха

 

Една бяла, открадната нощ.

Една черна, подарена нощ.

Сто паднали есенни листа.

Сто посяни вечни семена.

 

Девет месеца, девет наслади.

Десет обиди и десет измами.

Безброй сълзи, една клетва.

Безброй обещания и една жертва.

 

Три години, хиляди хубави моменти.

Три гълъба, хиляди красиви надежди.

Десет години, свещенна съдба.

Десет градини, момина сълза.

 

Препускат два черни коня,

следвани от два бели коня.

Два черни коня – Съмнение и Страх.

Два бели коня – Доверие и Грях.

 

Две отровни змии, сърцето обвили са.

Две черни магии, душата отровили са.

Един враг, но десет води след себе си.

Един приятел, мислещ само за себе си.

 

Един цар, вечно ще царува.

Една душа вечно ще робува.

Седем дни и седем нощи

по седем запалени свещи.

 

Бъдещи мигове, съдбовни звезди.

Бъдещи приказки, сбъднати мечти.

Една вяра и много фалшиви.

Една любов и много лъжливи.

 

Жива легенда, бяла самодива.

Жива история беше красива.

Дълга песен, 32 стиха.

Дълга река, нежна и тиха.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Марина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...