32 стиха
32 стиха
Една бяла, открадната нощ.
Една черна, подарена нощ.
Сто паднали есенни листа.
Сто посяни вечни семена.
Девет месеца, девет наслади.
Десет обиди и десет измами.
Безброй сълзи, една клетва.
Безброй обещания и една жертва.
Три години, хиляди хубави моменти.
Три гълъба, хиляди красиви надежди.
Десет години, свещенна съдба.
Десет градини, момина сълза.
Препускат два черни коня,
следвани от два бели коня.
Два черни коня – Съмнение и Страх.
Два бели коня – Доверие и Грях.
Две отровни змии, сърцето обвили са.
Две черни магии, душата отровили са.
Един враг, но десет води след себе си.
Един приятел, мислещ само за себе си.
Един цар, вечно ще царува.
Една душа вечно ще робува.
Седем дни и седем нощи
по седем запалени свещи.
Бъдещи мигове, съдбовни звезди.
Бъдещи приказки, сбъднати мечти.
Една вяра и много фалшиви.
Една любов и много лъжливи.
Жива легенда, бяла самодива.
Жива история беше красива.
Дълга песен, 32 стиха.
Дълга река, нежна и тиха.
© Марина Петрова All rights reserved.
