Не е време за поезия, приятелко, не е!
И за родственост със птиците не е!
Ала на ветровете тесни са им небесата,
обичат духът им да живее във крилата.
Сигурна съм, приятелко, че не е лудост
приказно да си измисляш Дулсинея
и с всичката си искрена любов към нея
да отстояваш ти доброто, чак до глупост.
Боли ме, приятелко, че дамите вече умират.
Дори и не подозират, че имало е Дулсинея
и че не тя, а Дон Кихот умирал е за нея,
че не носят рокли и че любовта я консумират.
© Маково момиче Todos los derechos reservados