16 may 2012, 10:59

***

  Poesía » Otra
700 0 0


Не е време за поезия, приятелко, не е!
И за родственост със птиците не е!
Ала на ветровете тесни са им небесата,
обичат духът им да живее във крилата.

Сигурна съм, приятелко, че не е лудост
приказно да си измисляш Дулсинея
и с всичката си искрена любов към нея
да отстояваш ти доброто, чак до глупост.

Боли ме, приятелко, че дамите вече умират.
Дори и не подозират, че имало е Дулсинея
и че не тя, а Дон Кихот умирал е за нея,
че не носят рокли и че любовта я консумират.


 


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Маково момиче Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...