May 16, 2012, 10:59 AM

***

  Poetry » Other
701 0 0


Не е време за поезия, приятелко, не е!
И за родственост със птиците не е!
Ала на ветровете тесни са им небесата,
обичат духът им да живее във крилата.

Сигурна съм, приятелко, че не е лудост
приказно да си измисляш Дулсинея
и с всичката си искрена любов към нея
да отстояваш ти доброто, чак до глупост.

Боли ме, приятелко, че дамите вече умират.
Дори и не подозират, че имало е Дулсинея
и че не тя, а Дон Кихот умирал е за нея,
че не носят рокли и че любовта я консумират.


 


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Маково момиче All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...