29 may 2007, 11:34

* * *

  Poesía
646 0 6
Когато ти си тръгна - не заплаках,
аз знаех, че така е по-добре,
запазих спомените свои и очаквах
да спре да страда нараненото сърце.
Какво постигнах? - зная, ще попиташ,
заплащах всяка болка със сълзи,
болеше, страдах, даже вече свикнах,
ненужната любов с забрава замених.
Какво спечелих? - честно ще ти кажа,
приятели безброй и то добри
и в отчаянието свое даже
поредната любов по пътя си открих.
Поредната любов - а може би последна,
защото да обичаш, не е грях,
това, което нямах с теб, аз имам с него,
щастлива съм, а с тебе хич не бях.
Научи ме без злоба да обичам
от все сърце и с цялата душа,
за теб забравих, даже не отричам,
затуй, съдба, аз ти благодаря.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Памела Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...