29.05.2007 г., 11:34

* * *

641 0 6
Когато ти си тръгна - не заплаках,
аз знаех, че така е по-добре,
запазих спомените свои и очаквах
да спре да страда нараненото сърце.
Какво постигнах? - зная, ще попиташ,
заплащах всяка болка със сълзи,
болеше, страдах, даже вече свикнах,
ненужната любов с забрава замених.
Какво спечелих? - честно ще ти кажа,
приятели безброй и то добри
и в отчаянието свое даже
поредната любов по пътя си открих.
Поредната любов - а може би последна,
защото да обичаш, не е грях,
това, което нямах с теб, аз имам с него,
щастлива съм, а с тебе хич не бях.
Научи ме без злоба да обичам
от все сърце и с цялата душа,
за теб забравих, даже не отричам,
затуй, съдба, аз ти благодаря.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Памела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....