9 may 2016, 10:38

***

  Poesía
594 0 5

В пъстрия женски свят,

мелодичен, защуран,

от триста щуреца

под звездите бленуван,

пристъпи на шега.

Усмихна му се, запя…

Бе толкова искрен!

Славей върху розов трън

притисна сърцето…

С песен и радост умря.

„Бохем!“ – викна някой.

Една жена се присви.

Светлото намаля...

„Бохем!“ – поде тълпата.

Настана тъмнина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко истина са побрали тези редове!
  • Силно!
  • С няколко великолепни реда каза толкова много! Това е огромна дарба! Поздравче!
  • Много силно!
  • Сутринта оцених това великолепно стихотворение, но чак сега получих първа възможност да го коментирам.

    "Славей върху розов трън притисна сърцето…
    С песен и радост умря...Светлото намаля...
    „Бохем!“ – поде тълпата.
    Настана тъмнина."

    Редове, които ме прободоха в сърцето не по-малко от славея. И закономерно остават в паметта ми. Поздравление, Роси, за силно въздействащата, кратка, но много експресивна творба!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...