9 may 2016, 10:38

***

  Poesía
591 0 5

В пъстрия женски свят,

мелодичен, защуран,

от триста щуреца

под звездите бленуван,

пристъпи на шега.

Усмихна му се, запя…

Бе толкова искрен!

Славей върху розов трън

притисна сърцето…

С песен и радост умря.

„Бохем!“ – викна някой.

Една жена се присви.

Светлото намаля...

„Бохем!“ – поде тълпата.

Настана тъмнина.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Колко истина са побрали тези редове!
  • Силно!
  • С няколко великолепни реда каза толкова много! Това е огромна дарба! Поздравче!
  • Много силно!
  • Сутринта оцених това великолепно стихотворение, но чак сега получих първа възможност да го коментирам.

    "Славей върху розов трън притисна сърцето…
    С песен и радост умря...Светлото намаля...
    „Бохем!“ – поде тълпата.
    Настана тъмнина."

    Редове, които ме прободоха в сърцето не по-малко от славея. И закономерно остават в паметта ми. Поздравление, Роси, за силно въздействащата, кратка, но много експресивна творба!

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...