Eia (Росица Танчева)
436 13844
9.05.2016 г., 10:38 ч.

*** 

  Поезия
421 0 5

В пъстрия женски свят,

мелодичен, защуран,

от триста щуреца

под звездите бленуван,

пристъпи на шега.

Усмихна му се, запя…

Бе толкова искрен!

Славей върху розов трън

притисна сърцето…

С песен и радост умря.

„Бохем!“ – викна някой.

Една жена се присви.

Светлото намаля...

„Бохем!“ – поде тълпата.

Настана тъмнина.

 

© Росица Танчева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Колко истина са побрали тези редове!
  • Силно!
  • С няколко великолепни реда каза толкова много! Това е огромна дарба! Поздравче!
  • Много силно!
  • Сутринта оцених това великолепно стихотворение, но чак сега получих първа възможност да го коментирам.

    "Славей върху розов трън притисна сърцето…
    С песен и радост умря...Светлото намаля...
    „Бохем!“ – поде тълпата.
    Настана тъмнина."

    Редове, които ме прободоха в сърцето не по-малко от славея. И закономерно остават в паметта ми. Поздравление, Роси, за силно въздействащата, кратка, но много експресивна творба!
Предложения
: ??:??