***

Поэзия

592 0 5

В пъстрия женски свят,

мелодичен, защуран,

от триста щуреца

под звездите бленуван,

пристъпи на шега.

Усмихна му се, запя…

Бе толкова искрен!

Славей върху розов трън

притисна сърцето…

С песен и радост умря.

„Бохем!“ – викна някой.

Една жена се присви.

Светлото намаля...

„Бохем!“ – поде тълпата.

Настана тъмнина.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

странница (Сеси)

Колко истина са побрали тези редове!

2016-05-17T20:36:17+03:00
Patrizzia (Надежда Ангелова)

Силно!

2016-05-17T19:02:42+03:00
muhaninja (Кирил Ганчев)

С няколко великолепни реда каза толкова много! Това е огромна дарба! Поздравче!

2016-05-10T18:43:49+03:00
nicciart.1 (Николай)

Много силно!

2016-05-10T02:36:01+03:00
vega666 (Младен Мисана)

Сутринта оцених това великолепно стихотворение, но чак сега получих първа възможност да го коментирам.

"Славей върху розов трън притисна сърцето…
С песен и радост умря...Светлото намаля...
„Бохем!“ – поде тълпата.
Настана тъмнина."

Редове, които ме прободоха в сърцето не по-малко от славея. И закономерно остават в паметта ми. Поздравление, Роси, за силно въздействащата, кратка, но много експресивна творба!

2016-05-09T23:34:01+03:00