В пъстрия женски свят,
мелодичен, защуран,
от триста щуреца
под звездите бленуван,
пристъпи на шега.
Усмихна му се, запя…
Бе толкова искрен!
Славей върху розов трън
притисна сърцето…
С песен и радост умря.
„Бохем!“ – викна някой.
Една жена се присви.
Светлото намаля...
„Бохем!“ – поде тълпата.
Настана тъмнина.
© Росица Танчева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
