18 jul 2008, 19:30

* * *

  Poesía
847 0 6
 

* * *

 

Kогато утрото те стресне

с жалък вопъл

и се чудиш дали да му помогнеш,

отмини нататък -

ще се върнеш пак...

 

 

* * *

 

Щастливи сме!!!...

Остаряваме...

Зъбите ни падат

като листа през есента.

Снегът на косите ни

покрива семената, които сме посели,

за да избуят напролет

като дрянове...

Дано лятото им не бъде толкова горещо...

Остаряваме...

Аз и моята душа...

Щастливи сме!!!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Неделина Кабаиванова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...