* * *

18 jul 2008, 19:30

Poesía

698 0 6

* * *

Kогато утрото те стресне

с жалък вопъл

и се чудиш дали да му помогнеш,

отмини нататък -

ще се върнеш пак...

* * *

Щастливи сме!!!...

Остаряваме...

Зъбите ни падат

като листа през есента.

Снегът на косите ни

покрива семената, които сме посели,

за да избуят напролет

като дрянове...

Дано лятото им не бъде толкова горещо...

Остаряваме...

Аз и моята душа...

Щастливи сме!!!...

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2010-10-05T22:50:33+03:00

Душата ти не знае възраст. Щастливка си, Нед!
sweetlady87 (Ирена Цветанова)

2008-07-23T22:51:40+03:00

Хареса ми
Anita765 (Ани Монева)

2008-07-21T21:36:52+03:00

Дано да помъдряваме заедно с това обаче.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-19T10:26:56+03:00

нямам думи...
пишеш прекрасно...пак ще се върна...
с обич, Неделина.
charodeika (Неделина Кабаиванова)

2008-07-18T22:41:24+03:00

Хехе, добре че беше заключил у вас,когато бях грабнала кангото,Венци
magnum (Венцислав Янакиев)

2008-07-18T20:18:18+03:00

ок. ама с предното направо къртиш (мивки) поздрави