* * *
* * *
Kогато утрото те стресне
с жалък вопъл
и се чудиш дали да му помогнеш,
отмини нататък -
ще се върнеш пак...
* * *
Щастливи сме!!!...
Остаряваме...
Зъбите ни падат
като листа през есента.
Снегът на косите ни
покрива семената, които сме посели,
за да избуят напролет
като дрянове...
Дано лятото им не бъде толкова горещо...
Остаряваме...
Аз и моята душа...
Щастливи сме!!!...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Неделина Кабаиванова Все права защищены
