Jul 18, 2008, 7:30 PM

* * * 

  Poetry
697 0 6
 

* * *

 

Kогато утрото те стресне

с жалък вопъл

и се чудиш дали да му помогнеш,

отмини нататък -

ще се върнеш пак...

 

 

* * *

 

Щастливи сме!!!...

Остаряваме...

Зъбите ни падат

като листа през есента.

Снегът на косите ни

покрива семената, които сме посели,

за да избуят напролет

като дрянове...

Дано лятото им не бъде толкова горещо...

Остаряваме...

Аз и моята душа...

Щастливи сме!!!...

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??