Jul 18, 2008, 7:30 PM

* * *

  Poetry
842 0 6
 

* * *

 

Kогато утрото те стресне

с жалък вопъл

и се чудиш дали да му помогнеш,

отмини нататък -

ще се върнеш пак...

 

 

* * *

 

Щастливи сме!!!...

Остаряваме...

Зъбите ни падат

като листа през есента.

Снегът на косите ни

покрива семената, които сме посели,

за да избуят напролет

като дрянове...

Дано лятото им не бъде толкова горещо...

Остаряваме...

Аз и моята душа...

Щастливи сме!!!...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Неделина Кабаиванова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...