* * *
* * *
Kогато утрото те стресне
с жалък вопъл
и се чудиш дали да му помогнеш,
отмини нататък -
ще се върнеш пак...
* * *
Щастливи сме!!!...
Остаряваме...
Зъбите ни падат
като листа през есента.
Снегът на косите ни
покрива семената, които сме посели,
за да избуят напролет
като дрянове...
Дано лятото им не бъде толкова горещо...
Остаряваме...
Аз и моята душа...
Щастливи сме!!!...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Неделина Кабаиванова Всички права запазени
