* * *

18.07.2008 г., 19:30 ч.

Поезия

696 0 6

* * *

Kогато утрото те стресне

с жалък вопъл

и се чудиш дали да му помогнеш,

отмини нататък -

ще се върнеш пак...

* * *

Щастливи сме!!!...

Остаряваме...

Зъбите ни падат

като листа през есента.

Снегът на косите ни

покрива семената, които сме посели,

за да избуят напролет

като дрянове...

Дано лятото им не бъде толкова горещо...

Остаряваме...

Аз и моята душа...

Щастливи сме!!!...

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Barona38 (Ивайло Терзийски)

2010-10-05T22:50:33+03:00

Душата ти не знае възраст. Щастливка си, Нед!
sweetlady87 (Ирена Цветанова)

2008-07-23T22:51:40+03:00

Хареса ми
Anita765 (Ани Монева)

2008-07-21T21:36:52+03:00

Дано да помъдряваме заедно с това обаче.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-07-19T10:26:56+03:00

нямам думи...
пишеш прекрасно...пак ще се върна...
с обич, Неделина.
charodeika (Неделина Кабаиванова)

2008-07-18T22:41:24+03:00

Хехе, добре че беше заключил у вас,когато бях грабнала кангото,Венци
magnum (Венцислав Янакиев)

2008-07-18T20:18:18+03:00

ок. ама с предното направо къртиш (мивки) поздрави