24 mar 2015, 21:00  

365 дни

1.1K 0 0

Аз седя и правя стихове от 

чувства, описвам

докато ти не чувстваш нищо. 

 

Декорирам 

и изпадам

в обяснения.

 

Търся правилните думи 

за да стигна до сърцето ти. 

Но все още не ги намирам

И са смешни, опитите ми май 

в твойте очи.

Защото дори не отговаряш...

 

Но аз ще изпратя още 365

подред, за всеки ден в годината,

за да почувстваш обичан се. 

 

Пс: От мен, нищожен малък

човек, 

на който обичаш да сийдваш 

съобщенията!

То

Чи

Ца. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Въображение Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...