Гледаш... вглеждаш се... погледни пак!!!
Кой си? Къде си? На мястото си?
Не спирай... дори за миг не спирай себе си!
Отпусни се, освободи съзнанието си...
погледни и не очаквай нищо, просто се помири!
Живееш, ех... така разправят хората...
Между самотните сутрини... в дългите следобеди...
чак до отегчаващи те вечери.
Потапяйки себе си в поредната изпита глътка
и поредната мисъл, която искаш да извикаш с глас, да изкрещиш!!!
Дори нямаш смелост да я прошепнеш, нали?!
Живял си, ще си спомниш някой ден! ...