12 jun 2012, 10:12

........

1.3K 0 0

                                *

                             *        *

Запълвам дупките в стената на живота,

не спя, посрещам всеки идващ миг с охота.

Оглозгвам го до кости, сякаш е последен

и го зазиждам там да си почива кротко.

                                  *

                             *        *

Звездата се отронва от небесното дърво,

отива си от нас едно човешко същество.

Те ще се срещнат в пътя към небитието

и ще си кажат нещо, но ще чуем ли какво?

                                  *

                             *        *

Не свършил още най-прекрасния си стих,

приятелю, поете, накъде потегляш ти?

Сбогуваме се тихо, без да кажем нищо...

Една сълза след теб остава да блести...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Юлия Барашка Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...